Сайтът Who, днес публикува статия,в която се говори за млади звезди, които са написали автобиографии.Автобиографията на Майли Miles To Go не е пропусната.Вижте:
Изграждане на солидна кариера и натрупване на опит преди да издадат автобиографична книга не е част от плановете на днешните тийнейджъри. Твърде малки автобиографични киги издадоха Майли Сайръс и Джъстин Бийбър.Вижте какво споделя Майли в книгата си:
Майли написа биографичната си книга Miley To Go през март 2009 г., когато беше на 16 години.В книгата си звездата на Хана Монтана сподели:" Превърнах се от едно обикновенно момиче в звезда" Майли също каза, че страда от тахикардия, "Но това е често срещан вид, и не и сериозно", разказва за битката с родителите си, отношенията си с пресата и разкри, че тя е претърпяла психически тормоз.
"Дали съществува наръчник с указания как да тормозим единайсетгодишно момиче?Ако не, момичетата,с които бях започнала да се мотая - нали помните,моите "приятелки" , могат да го напишат.През зимата същата година,всеки следващ ден внасяше нова изобретателна тактика в операцията МММ. (Малтретирайте Майли максимално) Изпращаха ми бележки.Крадяха учебниците ми,за да закъснея за час.Присмиваха се на дрехите ми и на косата ми.Заплашиха Рейчъл - приятелката,с която по едно и също време се бяхме присламчили към тях,че ще я вземат на мушка ако и хрумне да седне на една маса с мен.Тъй че си седях съвсем сама,поглеждах към хлапетата от готик тайфата и се питах как ли ще изглеждам с черна коса и с вериги.Още тогава реших:не особено добре.Списъкът,разбира се,продължава: Рейчъл престана да говори с мен.Когато реших да се пробвам за отбора на мажоретките в училище,моите така наречени приятелки казаха на директорката,че играя нечестно,защото съм научила предварително танца за изпита.Пълна лъжа,но директорката им повярва и не ме приеха в отбора.А и никога няма да забравя как една от тях няколко дни се държа мило с мен.Каза,че искала да сложим край на "войната". Накара ме да призная какво мисля за "нашите приятелки" - че не разбирам защо не ме харесват,че намирам отношението им за доста гадно,а после се върна обратно при тях и ме нарече сноб.Било е само номер.Сега като се замисля,май тя е трябвало да стане актриса.И ако това ви звучи като бледо копие на "Исорията на едно шестокласно нищо" от Джуди Блум,е, така да бъде.Не,че не нехаех за проблеми като световния глад и пандемии.В сравнение с тях моите неприятности изглеждат смешни.Но си бяха мои.Тежаха ми повече,отколкото да бях понеса света на раменете сиТака че ако се питате дали по онова време обичах училището,отговорът е категоично не.(...)Продължавам да тъна в неведение как от клуба "Враговете на Майли" успяха да се снабдят с ключа на разсилния от училищната тоалетна,но един ден на път за часа по естествени науки просто ме натикаха вътре и заключиха вратата.Бях в безисходица.Блъсках по вратата0докато не ме заболяха ръцете.Никой не се появи.Опитах се да отворя прозореца,но беше заял.Сетих се,че всички бяха в клас.Никой нямаше да използва тоалетната в близките 40 минути.Седнах на пода и зачаках.Изкарах,както ми се стори,цял час вътре,докато чаках някой да ме спаси и се питах защо животът ми се бе обърнал така.(...)"
Няма коментари:
Публикуване на коментар